Часовникарят Гаро Шадиян
)) Старият майстор членува в "Сдружението на занаятчиите часовникари - Подем" |
Най-лесно в часовникарския занаят е да сменяш батерии и каишки, а най-сложното и трудоемко е да реставрираш и да поправяш уникати, твърди Гаро Шадиян, един от най-добрите стари столични часовникари. Казва, че за него в бранша няма нищо скрито-покрито. Колкото и сложна да е повредата на донесения в ателието му часовник, досега не е върнал нито един клиент. Часовникарството във фамилията му се предава от баща на син. Дядо му е бил в гилдията, баща му - също. Неговият син е четвърто поколение часовникар в рода им. Най-старият уникат, минал през ръцете му е от ХVII век. Това е каретен часовник с различни мелодии на всеки 15 минути. |
"За мен часовниците са фина механика. Изкуството е да ги направиш - особено старинните, които са изтъкани от толкова различни елементи. Старите часовници имат своята хубост и неповторимост. Сега при новите часовникови механизми всичко е щанцова работа - еднакви матрици, еднакъв дизайн .."
Да съумееш да проникнеш в часовника - тази сложна система от фино изтъкани механизми, се изисква прецизност и точност, на която не всеки и способен.
Досега Гаро не е върнал нито един клиент, независимо колко сериозна е повредата на донесения в ателието часовник. Казва дори, че повече му доставя удоволствие да поправи "някой безнадежден случай".
"Там е тръпката, защото часовникарството е страст. Но трябва да знаете, че за да се усвои занаятът, се иска голямо търпение. Часовникарството е призвание, и възможност да се научи - просто трябва сръчност и умения, които се придобиват. Има много хора, които се учат и стават добри часовникари, навлизат бързо в занаята. Има и такива, които поправят часовници, но го правят механично, без да влагат емоции."